Вечерта е с доста странен отенък на чувства и мисли изпълващи главата ми, особено щом съм седнал да пиша това :)
Не че ми липсват мисли, за записване, просто никога не съм вярвал, че съм достъчно добър в изливането на писмено слово, не че съм и бог знае какъв оратор. Но явно емоционалния заряд от последните няколко дни си казва думата.
Случвало ли ти си е да изпаднеш в едно странно състояние, да си сам, но не просто сам, а сам сред хора, сред приятелите си дори ...
Седиш в пълна стая с хора, много хора. Хора които са ти познати, някои дори приятели, разговорите текат, някои се смеят. Дори ти говорят, но ти се чувстваш сам. Сам сред чужди, чужд сред свои ...
Времето тече, разговорите продължават, но сякаш усещаш че на никой няма да липсваш ако не си там ... дори на тези които се 'радват' на компанията ти са някак отдалечени.
И се чувстваш сам, защото няма кой да прегърнеш ...няма на кой да прошепнеш две толкова прости и същевременно толкова изпълнение със смисъл думи 'Обичам те'.
Сам си защото копнееш за човек с който е в състояние да разбере и най-съкровенните ти мисли само от половин дума, да те изслушва без да подлага и една дума на съмнение, защото знае че го обичаш и не би го излъгал за нищо на света. Защото знае, че за теб той е всичко за което си мечтал и не би си позволил да поругаеш доверието му нито да го нараниш или обидиш за нищо на света.
Това чувство те кара да се хапеш от яд, да крещиш вътрешно и те убива бавно ден след ден. Най-вече те убива факта, че няма с кого да споделиш болката, мислите които прехвърчат в главата ти. Интерпретации на тема ... любов, приятелство, болка, страх, самота. Имаш чувството, че никой не те разбира, та дори понякога се хващаш в мисли, как на никой нему пука.
Естествено това е само в главата ти, но има ли значение? За теб няма, главата си е твоя и е винаги с теб.
Но както винаги слънцето изгрява отново, идва следващия ден ... и той носи нови емоции. Срещи със стари приятели, преоткриване на неугаснали чувства ... човек който успява да те разбере ... или поне да те изслуша.
И ти се успокояваш, дори си позволяваш дребна усмивчица, капка надежда, че утрешния ден ще е по-добър от предишния. Изправяш се бавно от калта в която собственоръчно си се вкарал и се насочваш към залеза на този така изпълнен с мисли, чувтва и емоции ден.
С болка в душата, но и с надежда, за по-добро утре ... за любовта която чака зад ъгала на необозримите възможности ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар