Слънце след буря ...

Незнам кога точно и как, но с времето се научих да заглаждам вътрешните си противоречия доста бързо. Рядко позволявам на негативните емоции да вземат връх, но понякога човек има нужда да изживее катарзис ( пречистващо преживяване със силно емоционален заряд).
Винаги съм намирал за изключително неуместно и глупаво да задържаш нещо в себе си, да го таиш и прикриваш докато накрая не се сринеш под тежестта на всичко лошо случило ти се някога.
Поне за мен много по-добрия вариант е да изживяваш нещата тогава когато са се случили. Ако ти е весело се смееш, ако ти е тъжно плачеш, ако ти се крещи крещиш. Прикриването на емоции затормозява психиката :)

Всеки знае, старата мъдрост "Споделена Тревога е половин Тревога", но толкова малко хора я спазват. А споделянето наистина помага.
Да никой няма да седне и да ти реши проблемите вместо теб. Но дори самия процес на изслушване помага, понякога решението е в главата ти, но трябва да бъдеш подтикнът да го извадиш на яве. Един разговор с човек, който те разбира върши чудеса.

Естествено се отклоних от идеята на пост-а :) А каква беше идеята ще попитате вие?
Идеята е, че дори след най-лошото винаги идва добро, дори след най-силната буря, пеква слънце. А дори понякога от лошото се 'ражда' нещо красиво. Както Дъгата се появява след буря.

Затова човеке не трябва да падаш духом, независимо какво ти поднася живота, не трябва да падаш на колене. А ако се случи да паднеш, ставаш и продължаваш напред с високо вдигната глава. Защото ако си забил поглед в земята как ще видиш, ако някой Ангел слезе при теб от Небето ;)

Ще кажете, че това са пълни глупости, че това не се случва ... Случва се днес срещнах моя Ангел, който ме извади от ямата на ориста в която се бях вкарал.

Това затвърждава становището ми, че след всеки Лош момент следва Добър.

А и какво е Доброто без лошото ... но това вече е друга тема, която няма да разисквам сега :)

Благодаря ти Ангелче, че донесе спасение на изтерзаната ми душа.