Съдба, случайности и още нещо ...

Вярвате ли в Съдбата ?

Вярвате ли че в живота на човек има предопределени събития, или всичко е плод на смесица от случайности и нашите всекидневни решения.

По принцип аз съм привърженик на свободната воля и правото на избор, обаче в краткият ми житейски опит съм имал твърде много примери за някакво странно стечение на обстоятелствата и поредица от събития, които повечето хора биха нарекли Съдба, 'Карма' и така нататък.

Случвало ли ви се е да мислите за някого и в този момент той да ви се обади по телефона или да позвъни на вратата ви ?

Или пък да се запознаете с някого и да ви се струва, че го познавате поне от няколко години ?

Или да се случи нещо, което сте били почти 100% сигурни, че ще стане ?

Последно време живота ми е смесица от доста станни събития ... Като цяло винаги съм вярвал до някаква степен в предопределености.

Винаги съм имал странни усещания, когато нещо ще се случи ( да, знам, звучи като пълна лудост, излязла от някой филм или книга), обикновенно съм се оказвал прав. За жалост все за лоши неща ...

Напоследък наистина започвам да се чудя до колко животът ми е в моите ръце ( иска ми се да вярвам в това), твърде много неща не зависят от мен. Например приятелите - не само ти избираш дали някой да ти е приятел, а той теб също. Да не говорим за шанса да срещнеш конкретен човек ...

Както например се случи миналото лято на 12 Юли - един човек от Пловдив слезе от влака във Варна (беше дошъл за рожденният ден на един форум, по-скоро на Форумът с главно Ф защото е доста голяма част от сегашният ми живот), до тогава не го познавах, но в момента в който се видяхме, сякаш имаше връзка между нас ( приятелска връзка - не си мислете глупости).

Имах чувството, че го познавам поне от няколко години ... Прекарахме страхони няколко дена.

Към днешна дата, една година по-късно, вече спокойно мога да го нарека мой приятел и то един от най-добрите ми приятели. Странно как се стича животът, нали?

Друго такова странно събитие, което ме кара да се замислям е отношенията ми с една стара приятелка :) Да, с нея вече 2 пъти сме били заедно (в интимният смисъл на думата), но тогава все нещо не беше наред като цяло.

Първият път тя беше неопитна и уплашена от това което се случва и се стигна до нормалната развръзка за такива ситуации ... раздяла.

Вторият ни опит започна доста интересно, една случайна среща пред входа на морската градина във Варна, в доста труден за мен период. Но поради различни факти ... най-вече обречеността поради факта че тя смяташе да заминава да учи в чужбина, а аз вече бях решил, че ще се местя в София ... нещата така и не минаха на по-сериозно ниво. Естествено при това положение, което не устройваше никого от нас, ние се разделихме отново.

И тук идва най-интересната част ... няколко месеца по-късно подновихме отношенията си на приятелска основа. До тук добре, всичко беше прекрасно, излизахме си, пиехме си бирата и тн.

До момента, в който и двамата осъзнахме, че искаме да сме отново заедно ... до момента, в който осъзнахме (поне за себе си съм сигурен), че се обичаме ...

А сега нещата са различни. Сега може би имаме реален шанс да сме истински заедно. Тя се отказа от ходенето в чужбина и записва да учи в София, аз вече съм в София :)

Всякаш нещата се редят от само себе си. Е, да, но по закона на общата гадост защо трябва да ти е лесно, когато може да ти е трудно ...

Ще спестя подробностите, тъй като засягат твърде много трети неща, но като цяло има отежняващи фактори ...

Има и съмнения и от двама ни, дали това не е просто поредният път в който ще сме заедно за 2-3 месеца. Дали решението да се съберем, не е по-скоро продиктувано от факта, че и двамата сме в доста трудни периоди от живота си и имаме нужда от опора, любов и нежност.

Какво мисля аз ли ? 

В момента единствената мисъл, която е в главата ми е че я обичам. Че искам да съм с нея.

Че искам поне да опитам ... 

Проблемът е че не искам да я наранявам, съзнателно или не. Но според мен е време да си извадя главата от пясъка, да спра да се крия и да се изправя пред предизвикателствата на живота. Човек ако иска да получи нещо от този живот трябва да се бори и трябва да е готов да понесе последствията от действията си.

Стискам зъби, готов съм да дам всичко от себе си. Най-доброто от себе си.

Пък каквото сабя покаже.

Човек и промяна.. Равносметка една година по-късно

Продължението на този пост се проточи доста във времето, до голяма степен поради липса на време, муза и наличие на голям мързел :)

Но може би в забавянето се крие и положителна страна. Мина време, случиха ми се доста неща, голяма част от живота ми се промени.

Края на Есента на 2009 най-накрая взех дълго отлаганото решение да зарежа спокойствието, което си бях изградил във Варна ( завършил университета с добре платена работа) за да потегля към София, където да търся това което наистина искам - реализация и раздвижване на живота си като цяло.

Исках и все още го искам, да оставя нещо след себе си, да не съм просто един от многото.

За тази една година много неща се промениха и вътре в мен, най-накрая се отърсих от по-голямата част от страховете си и започнах да правя нещата които наистина ми харесват и ме карат да се чувствам жив.

Започнах да пътувам, да се виждам с приятели, да ходя по концерти ( усещането от AC/DC и Sonisphere ще ме топли доста дълго), да излизам сред природата на палатки и походчета. Като цяло да правя нещата които обичам.

Да както знаем без черно няма бяло. Добрите моменти са съпътствани от доста тежки месеци на постоянен стрес, напрежение и усилия покрай новата ми работа, но не се оплаквам. Идеални неща няма, а и все пак смятам, че за тези месеци научих доста ценни неща в професионален и още повече в личен план ( за себе си като цяло).

За тази една година се запознах с много интересни хора, които внесоха много нови положителни емоции в живота ми.

Като цяло съм доволен от постигнатото ... е да винаги може повече, но нека бъдем реалисти, дори малката крачка напред е много по-добре от голямото стоене на едно място в страх да не сбъркаш или пък в съмнения дали постигнатото ще си струва усилията.

Все още имам цели, които да гоня, мечти които да постигна, което е добре това означава, че ще имам стимул да продължавам да се боря.

Ще имам стимул да продължавам да живея ...

ПС: Поста стана малко, като биографична справка, но смятам, че понататъшните ми разсъждения(мдам ще опитам да отделя малко време и на блогът си) се нуждаят от основата какво се е случило с мен в последно време.

Човек и промяна, разликата между живот и съществуване

Кой ли не си е задавал вечните въпроси:

Какъв е смисъла на Живота?
Защо съм тук?
Каква е моята цел в живота?

Отговорите се са индивидуални и се крият във всеки от нас.

За мен смисъла на живота е да се живее. Живеем за малките неща за миговете щастие в океана от трудности и мъка. Живеем за да оставим следа, да променим нещо да бъдем запомнени по някакъв начин.

Нещото от което най-много ме е страх, е да бъда забравен да не оставя нищо след себе си ...

Наясно ли сте колко човешки живота преминават, без никой да разбере за това. Без на някой да му пука дали този човек се е родил, живял и починал?! Без това да направи каквато и да е разлика за света и вселената като цяло.

Не искам това да се случи с мен. Не искам просто да 'преживея' живота си. Искам да Живея, да обичам, да страдам, да се радвам на малките неща.

Искам да обичам и някой да ме обича. Искам пълна близост без задръжки, без табута, без граници.

Искам да мога да се чувствам жив

Искам да дишам за някой и той да диша за мен, да делим един дъх ...

Искам да отгледам семейство без те да изпитват липси и грижи.

Искам да излизам с приятели, да ходя из планини, поля, гори и да се зареждам от природата.

Искам да мога да работя и да се развивам в сверата, която ми доставя удоволствие.

Искам да ходя на работа с усмивка и да се прибирам с такава.

Толкова много неща искам да постигна с Живота си, а имам толкова малко време ...

Не разбирам хора, които пилеят възможностите си. Които просто заравят глава в пясъка и оставят живота да ги подмине.

Не разбирам защо някой не би искал да се промени в положителна посока, дори когато той самия не се харесваи осъзнава, че трябва да промени нещо. И нямам в предвит цвета на косата си. Нуждата от промяна е под съзнателен сигнал човек да се развива, да не спира да тъпче на едно място. Защото както гласи един закон в икономиката:

'Ако не се развиваш, умираш' ( извинявам се за неточности ;)).

Ненавиждам хората, които казват:

Знам, че е така, но съм такъв. Не мога да се променя.

Не мога ? По-скоро е 'Не искам'. Всеки може да се промени стига да го поиска, всеки човек може да се развива. Ако не харесваш нещо в себе си промени го. Не се оплаквай а действай. Има една проста истина, ако ти не харесваш себе си, никой няма да те хареса. Ако обаче ти си уверен и спокоен, другите ще го усетят и ще те харесът такъв какъвто си ;)

...

Следва продължение ;)