Вярвате ли в Съдбата ?
Вярвате ли че в живота на човек има предопределени събития, или всичко е плод на смесица от случайности и нашите всекидневни решения.
По принцип аз съм привърженик на свободната воля и правото на избор, обаче в краткият ми житейски опит съм имал твърде много примери за някакво странно стечение на обстоятелствата и поредица от събития, които повечето хора биха нарекли Съдба, 'Карма' и така нататък.
Случвало ли ви се е да мислите за някого и в този момент той да ви се обади по телефона или да позвъни на вратата ви ?
Или пък да се запознаете с някого и да ви се струва, че го познавате поне от няколко години ?
Или да се случи нещо, което сте били почти 100% сигурни, че ще стане ?
Последно време живота ми е смесица от доста станни събития ... Като цяло винаги съм вярвал до някаква степен в предопределености.
Винаги съм имал странни усещания, когато нещо ще се случи ( да, знам, звучи като пълна лудост, излязла от някой филм или книга), обикновенно съм се оказвал прав. За жалост все за лоши неща ...
Напоследък наистина започвам да се чудя до колко животът ми е в моите ръце ( иска ми се да вярвам в това), твърде много неща не зависят от мен. Например приятелите - не само ти избираш дали някой да ти е приятел, а той теб също. Да не говорим за шанса да срещнеш конкретен човек ...
Както например се случи миналото лято на 12 Юли - един човек от Пловдив слезе от влака във Варна (беше дошъл за рожденният ден на един форум, по-скоро на Форумът с главно Ф защото е доста голяма част от сегашният ми живот), до тогава не го познавах, но в момента в който се видяхме, сякаш имаше връзка между нас ( приятелска връзка - не си мислете глупости).
Имах чувството, че го познавам поне от няколко години ... Прекарахме страхони няколко дена.
Към днешна дата, една година по-късно, вече спокойно мога да го нарека мой приятел и то един от най-добрите ми приятели. Странно как се стича животът, нали?
Друго такова странно събитие, което ме кара да се замислям е отношенията ми с една стара приятелка :) Да, с нея вече 2 пъти сме били заедно (в интимният смисъл на думата), но тогава все нещо не беше наред като цяло.
Първият път тя беше неопитна и уплашена от това което се случва и се стигна до нормалната развръзка за такива ситуации ... раздяла.
Вторият ни опит започна доста интересно, една случайна среща пред входа на морската градина във Варна, в доста труден за мен период. Но поради различни факти ... най-вече обречеността поради факта че тя смяташе да заминава да учи в чужбина, а аз вече бях решил, че ще се местя в София ... нещата така и не минаха на по-сериозно ниво. Естествено при това положение, което не устройваше никого от нас, ние се разделихме отново.
И тук идва най-интересната част ... няколко месеца по-късно подновихме отношенията си на приятелска основа. До тук добре, всичко беше прекрасно, излизахме си, пиехме си бирата и тн.
До момента, в който и двамата осъзнахме, че искаме да сме отново заедно ... до момента, в който осъзнахме (поне за себе си съм сигурен), че се обичаме ...
А сега нещата са различни. Сега може би имаме реален шанс да сме истински заедно. Тя се отказа от ходенето в чужбина и записва да учи в София, аз вече съм в София :)
Всякаш нещата се редят от само себе си. Е, да, но по закона на общата гадост защо трябва да ти е лесно, когато може да ти е трудно ...
Ще спестя подробностите, тъй като засягат твърде много трети неща, но като цяло има отежняващи фактори ...
Има и съмнения и от двама ни, дали това не е просто поредният път в който ще сме заедно за 2-3 месеца. Дали решението да се съберем, не е по-скоро продиктувано от факта, че и двамата сме в доста трудни периоди от живота си и имаме нужда от опора, любов и нежност.
Какво мисля аз ли ?
В момента единствената мисъл, която е в главата ми е че я обичам. Че искам да съм с нея.
Че искам поне да опитам ...
Проблемът е че не искам да я наранявам, съзнателно или не. Но според мен е време да си извадя главата от пясъка, да спра да се крия и да се изправя пред предизвикателствата на живота. Човек ако иска да получи нещо от този живот трябва да се бори и трябва да е готов да понесе последствията от действията си.
Стискам зъби, готов съм да дам всичко от себе си. Най-доброто от себе си.
Пък каквото сабя покаже.
