Но може би в забавянето се крие и положителна страна. Мина време, случиха ми се доста неща, голяма част от живота ми се промени.
Края на Есента на 2009 най-накрая взех дълго отлаганото решение да зарежа спокойствието, което си бях изградил във Варна ( завършил университета с добре платена работа) за да потегля към София, където да търся това което наистина искам - реализация и раздвижване на живота си като цяло.
Исках и все още го искам, да оставя нещо след себе си, да не съм просто един от многото.
За тази една година много неща се промениха и вътре в мен, най-накрая се отърсих от по-голямата част от страховете си и започнах да правя нещата които наистина ми харесват и ме карат да се чувствам жив.
Започнах да пътувам, да се виждам с приятели, да ходя по концерти ( усещането от AC/DC и Sonisphere ще ме топли доста дълго), да излизам сред природата на палатки и походчета. Като цяло да правя нещата които обичам.
Да както знаем без черно няма бяло. Добрите моменти са съпътствани от доста тежки месеци на постоянен стрес, напрежение и усилия покрай новата ми работа, но не се оплаквам. Идеални неща няма, а и все пак смятам, че за тези месеци научих доста ценни неща в професионален и още повече в личен план ( за себе си като цяло).
За тази една година се запознах с много интересни хора, които внесоха много нови положителни емоции в живота ми.
Като цяло съм доволен от постигнатото ... е да винаги може повече, но нека бъдем реалисти, дори малката крачка напред е много по-добре от голямото стоене на едно място в страх да не сбъркаш или пък в съмнения дали постигнатото ще си струва усилията.
Все още имам цели, които да гоня, мечти които да постигна, което е добре това означава, че ще имам стимул да продължавам да се боря.
Ще имам стимул да продължавам да живея ...
ПС: Поста стана малко, като биографична справка, но смятам, че понататъшните ми разсъждения(мдам ще опитам да отделя малко време и на блогът си) се нуждаят от основата какво се е случило с мен в последно време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар